ИСТОРИЯ НА КЛИМАТИЦИТЕ

Още в древни времена хората са се опитвали да намерят начин да охлаждат домовете си по време на летните жеги. Римските императори, например, пренасяли и складирали планински сняг в дворците си,а живелият през 8 век багдатски халиф Ал-Махди подреждал ледени блокове в специално проектирани двойни стени на помещенията в летния си дворец.     Идеята за създаване на машина която може да контролира микроклимата в затворени помещения датира от началото на 20 век. През 1902 г. Алфред Волф проектира въздухоохлаждащи системи за няколко големи сгради в Ню Йорк. Същата година Американският изобретател Уилис Кериър, който се занимава с научно-изследователска работа, внедрява първата индустриална система за вентилация и пречистване на въздуха, позволяваща регулиране на температурата и влажността в помещението. Днес тази машина наричаме със събирателното име климатик. Терминът климатизация се използва за първи път през 1906 г. от текстилния инженер Стюард Крамър.     През 1924 г. започва използването на климатиците като средство за осигуряване на комфорт. Първите три климатика в света са монтирани в магазин в Детройт през 1924г. след което идва бум в използването на климатици не само в магазините но и в американските кина. През 1928г. Уилис Кериър разработва първия климатик за домашна употреба .     През 1932г. Кериър започва да използва за своите климатици нов хладилен агент – Фреон (газ с ниска температуа на кипене използващ се в хладилната техника). До края на 30-те години на 20 век като хладилен агент в хладилниците и всички машини за охлаждане се е използвал силно отровния амоняк. През 1920 година зачестяват смъртните случай поради изтичане на амоняк от хладилници и започва усилено да се търси нов и безопасен хладилен агент. През 1928 г. Томас Мидгли подпомогнат от Чарлс Кетеринг открива въпросната формула и през 1930 година General Motors и DuPont създават компанията Kinetic Chemical Company. Тази компания е създадена с цел да произвежда фреон. Думата фреон е запазена търговска марка на компанията DuPont (E.I. du Pont de Nemours & Company).     Събитията около Втората световна война забавят развитието на климатиците за домашна употреба, но веднага след войната започва да кипи усилено производство и използване на клима-тични инсталации.     В началото на 70-те години на миналия век учените забелязват прогресивно намаляване в концентрацията на озона в стратосферата над Антарктика и започват мащабни изследвания на какво се дължи това. Озона е вид атомно състояние на кислорода, което силно отслабва слънчевото ултравиолетово лъчение, което в големи дози може сериозно да увреди здравето на човека. След проведените проучвания се засилва предположението, че концентрацията на хлорните атоми в стратосферата е увеличена поради масовото използване на хлоро-флуорни-въглеродни съединения. Тези вещества намират приложение като фреони за климатици, хладилници и са били масово използвани в опаковките на дезодоранти.     За да се намали вредното въздействие върху околната среда от фреона използван в съвременните климатици през 1996 г. няколко компании предприемат инциативата за замяна на фреон R22 с нов и безвреден - R410A.Производството на R12 и R22 вече е забранено в повечето развити страни.     В днешните климатици се използва предимно R410A или по рядко срещания R407.